пореден залез

слънцето отново залязва
зад блоковете
а аз не съм достатъчно високо
да го видя

страх

страхът е просто
липсата на Бог

този ден

ще минеш и през този ден
не прекалявай със солта
обичай който е около теб
и не забравяй да си поливаш цветята

клетки

всичките ти клетки
са празни
нямаш затворници
нямаш емоции
навсякъде в ребрата ти
пълзи едно голямо нищо
аз съм щастлива в пет дни
от седмицата
когато оставаме само
аз
ти
и ниското ти кръвно налягане

Искам

искам да скоча от водопад
да вися с главата надолу
от клоните на сърцето ти
да използвам небцето си
за да те направя усмихнат
да не слушам чужди проблеми
да е вечно лято
да преборя скуката
да съм най-търпеливият човек на света
искам звездите да светят за нас
да не си омръзна никога

аз съм ад
и от мен няма излизане

какво ти трябва

какво ти трябва повече
стая като при баба
кашон пълен с книги
и някой с когото 
да ги разглеждаш

тъмно е

тъмно е
земята още не е изстинала
за разлика от мен
гледам града от високо
светлините не стоплят нищо
само скриват
ненужните спомени
прибирам се
бурята свърши