Епилепсия

Не се страхувам

от нито една дисоциация

на личността ти.

Ти си моите сблъсъци,

трепети,

конвулсивното търсене

на усещането за високо

и лудото бълбукане отвътре,

което ни накара да сме живи.

Morphine

Не знам относно

важните неща,

но нещо, което те кара

да се обърнеш срещу себе си,

да се смееш сам

на терасата в неделя следобед,

или в подземия,

да четеш поезия в тролея,

или да си развържеш

усмирителната риза

пред плачещи майки,

гледайки доволните усмивки

на децата им

(те знаят всичко!),

си заслужава.

Не искаш да мислиш

кога ще свърши,

искаш само

да проработи за теб и тази вечер.

Birth

Ти си пъпната връв

на самотата ми,

режа те

и започвам отначало.

The look

Ти си дупка

на ухото ми,

част от мен,

която я няма,

минус тъкан

плюс недостатъците,

ставаме двама,

които изчезват в следобеда

като стъпки в пясъка.

Аз съм нищо,

докато не ме погледнеш.

Изчезващ вид

Черно-бели раирани дни
ме карат да чупя чаши,
да си късам ризата,
да дълбая дупки, в които
заравям самотата си.
Ръцете ми са лопати,
сърцето - лунатик

с биполярно разстройство

Indica

Рисувам с пръст овца

по замъглените прозорци

на колите.

С разширени зеници

намирам

синьото сърце на свивката

на лакътя ти.

Дробовете ми се пълнят с теб,

на другите им се повдига

от нашите липси.

Интровертни сме,

комфортната зона щипе очите.

Любовта продължава точно

колкото да умре една котка.

Словесна салата

Все се каня да те питам

говориш ли охлювиански език

(това е нещо средно между

охлюв и Борис Виан),

колко още места

са вакантни в сърцето ти,

дали може да резервирам

стая с изглед към морето.

И после се сещам, че

обичам охлювите

повече от хората,

те познават любовта

и са толкова лигави

и толкова...вкусни.