Лека нощ

Заспивам на фона на шума от косата й, падаща върху раменете ми. Мама се навежда да ме целуне за лека нощ.

‘’Балади и разпади”

Тежи във въздуха лудостта

като лист, като вид,

в който не съм се познала,

като грапавото на мечта

и забравените мисли,

нахлуват в главата

в 3:30 сутринта.

Няма нужда да уточнявам,

ти знаеш всичко.

Аз съм истинска,

толкова истинска,

че чак се разпадам...

Вулкан

Дай ръката си, нека танцуваме по ръба на вулкана, за нас е все още вечер, но вече е ден за останалите. И всеки път, когато се будя до усмивка, ръка, щастие, смело, ми се иска да кажа...

4

Чашата преля,

точно преди да отпиеш,

а ти харесваш парченца щастие,

четирилистната детелина

е просто мутация,

помисли си добре

преди да свалиш бялата риза

и да търсиш причина

да бъдеш щастлив.

Аз съм тук - погледни ме!

Съвършено

винаги

(или само понякога)

между нас виси

огромната опасност

да се влюбим безпощадно

‘’този път ще е завинаги’’

‘’този път ще е за никога’’

най-доброто ни качество

са недостатъците.

Ръбът

Седнали сме на ръба

на пропастта

и само ръката ти

ме спира да скоча.

Силата ти се измерва

в ударите

на сърцето ми.

Сърца за изтръгване

Не са били затръшнати врати,

не са се чули крясъци,

не са се чупили сърца,

прозорци и огледала,

не са ни слушали съседите,

не са се хвърляли обидни думи,

тежащи като камъни в душата,

не са отлитали и гълъбите

от перваза.

След нас останаха

само полукръгчета по масата

от отдавна забравени чаши.