Сърца за изтръгване

Не са били затръшнати врати,

не са се чули крясъци,

не са се чупили сърца,

прозорци и огледала,

не са ни слушали съседите,

не са се хвърляли обидни думи,

тежащи като камъни в душата,

не са отлитали и гълъбите

от перваза.

След нас останаха

само полукръгчета по масата

от отдавна забравени чаши.

Тези хора

Тези хора дали са щастливи? Гледам ги как си затварят прозорците, на терасите пушат и пламъкът от цигарата обагря лицата им в розово. После гасят лампите, децата им сигурно спят. До кого лягат тези хора, дали са щастливи...

Сутрин

Сутрин от огледалото ме гледа

нещо сънено

и начумерено,

със стреснат поглед,

тъмни очи, полуотворени,

знае какво иска

и отправя

поредното предизвикателство -

Дръж сърцето на каишка,

казва ми,

и гледай вечер неотлъчно

да е до стопанина си.

Защото ръцете все още треперят,

когато те търсят до мен на леглото,

дори и да знам, че си там...

Тъмно

Тъмно е

по улиците на душата ти,

из малките тунели

на сърцето

бродя смело,

копая, копая,

аз имам място там.

Но достигам до дълбока бездна -

някой е бил тук преди мен.

Чашата никога не е пълна догоре,

винаги има място за още.

Изпивам на екс

твоите емоции,

няма сълзи -

този път е различно,

но толкова тъмно,

Боже, как ми се иска да имах огънче...

Някой

Някой, който вдишва теб

и издишва себе си,

търсиш го, а той

търси допира на ръцете ти

вечер, когато е късно

и сме затрупани

с думи, работа, време,

което не стига

пулсът ми да напълни

твоите мисли.

И само мълчим.

Студено е,

а ти

топлиш повече от слънцето.

Ако не те прегърна,

ще стана на статуя,

а така и не ти казах как

бих обърнала света наопаки,

за да видя деня да залязва в очите ти.

Време

Времето е

нежната артерия,

която пълзи по врата ти

като паяче -

толкова бавно, когато те няма,

толкова бързо, когато си с мен.

Бягства

Всички мои бягства

са в твоя посока,

идвам

да попълня липсите ти,

да стопля студеното,

да измета късовете любов

от пода,

искам

да мислиш за мен

както дете мисли за Коледа.

Гледаш към вратата,

след като съм я затръшнала -

не съм се свършила съвсем,

има още...