петък, 4 март 2016 г.

Бягства

Всички мои бягства
са в твоя посока,
идвам
да попълня липсите ти,
да стопля студеното,
да измета късовете любов
от пода,
искам
да мислиш за мен
както дете мисли за Коледа.
Гледаш към вратата,
след като съм я затръшнала -
не съм се свършила съвсем,
има още...

петък, 26 февруари 2016 г.

Бездна

По-необходим от вдишване,
по-солен от море,
по-силен от удар на чук
върху горещо желязо,
деформираш
всичките ми недостатъци
и ме оставяш
без начало и име,
без намерения,
падаща в бездната
на твоето голямо сърце
без да се чуе звук...

сряда, 24 февруари 2016 г.

Звяр

В клетката
по средата на тялото
се блъска звяр,
миришеш му на познато,
иска да се сгуши в краката ти
и да бъде погален
от своя строг господар.
С треперещи ръце те търся,
ако не те намеря
нещото вътре започва да вие,
защото без теб
всичко губи значение, пулс
и е сиво,
като на нямо кино.

вторник, 23 февруари 2016 г.

Плячка

Те звучат на срички
в главата ти,
блъскат се като заряди в хаоса
на мислите,
гласовете им - гъмжащи
са пчели,
които те жилят.
Дебнат те и те нападат
както глутница вълци -
плячка.
Ти си тяхната жертва
и лесно попадаш в капана.
До безкрай и от тук до
луната
неуморно повтарят
"Защо просто не си намериш някого?".
А отговорът е изписан на лицето ти -
светът ти се събира в неговите шепи.
Прилича на сърце, но не съвсем.

четвъртък, 18 февруари 2016 г.

Ние сме вечни

Разрушени сме напълно,
но любовта тупти в сърцата ни,
и сме свободни,
и сме искрени,
и живи,
глухи за всички останали,
онемели от напразни думи
и изхвърлили всички ненужни
остатъци,
измислихме истини
и ги създадохме.
Не ни отминавайте.
Просто искахме да бъдем чути
и да е топло
в нашия свят...

Pink As Floyd

Напомняш ми на мен
рано сутрин,
несъбудена,
опитваща се да изправи кривото
с кафе,
хапчета,
каквото намеря в шкафчето,
но аз не искам да си мен,
защото тази сутрин утрото
беше розово,
защото просто някои вечери
не са моите,
защото искам да намериш в мен
всичко, което ти липсва.

сряда, 3 февруари 2016 г.

Дом

Най-трудно се забравя обещание,
най-бавно отминават часовете
без теб, в очакване да стане утре,
най-много ти се иска да си знаел
дали бих тръгнала със теб навсякъде,
дали съм склонна да рискувам себе си,
да оставя в миналото всеки дом
и да направя дом в сърцето ти.
Понякога “да” е най-важният отговор.