Не искам да се губя, а мечтая да намеря...
път към щастието няма, трябва сам да си направиш.
В мечтите посивели търся късчета надежда,
а времето отлита от спомени пропито.
Вървя и не разбирам колко много съм отнела
и колко са ми взели предишните моменти.
И бързо продължавам напред- да се открия
и старите ми рани да изчезнат без да мисля.
А стария прозорец завинаги отворен
към любовта, която имах , а тя не ме достигна
със сетни сили блъскам и искам да затворя
отказаните думи и чувствата нечисти.
Но бряг за мене има и аз ще го достигна
ще бъда неразбрана, но с истината близка,
към утрото горещо ще ходя със усмивка
изчистена и ведра от хората и мислите...
Няма коментари:
Публикуване на коментар