В моето начало е моят край

Приготви се да се срещнеш със своя създател
и да видиш как вали слънцето
Никога не е рано всичко да се оправи,
но може да е прекалено късно
Приготви се да се запознаеш с мисълта
че болката ще се смали до грахово зърно
че вече няма да разкъсва дробовете ти
че белезите ще са само на повърхността
Душата жадно иска да изплува
от тъмната пустиня на тъгата
бъди готов да я освободиш
дори това да значи да напусне тялото ти
Бъди готов светът ти да гори
и не защото ти си го запалил
а защото ти си бил кибритената клечка
слагаща края на началото
там, където сме били
ще се върнем пак и в нашето започване
ще се превръщаме на прах
и ще изчезнем с вятъра...
''в моето начало е моят край.''
Сърцето - упоено от страдание -
бездънното, безсмислено сърце
халюциниращо, във свойто отчаяние
ще броди из гробовете на любовта
и с карфица ще забожда всяка фатална
всяка, родена с гръб към звездите
Съдбовно ще се обърне назад,
за да види, че всичко е в бяло.
И когато му свършат карфиците
ще раздава надежда на празните хора -
наркотик за прекалено обичалите
и отрова за останалите...