Пътят до безкрая понякога е къс...
Можех да прескоча този свят...
Чо Христов
Защо изкуството да твориш
винаги е с цената на голямо страдание?
Понякога се мисля за щастливка,
че мога лесно да премеря времето,
понякога не мога да обичам
без да искам от небето позволение.
Понякога усмихната умирам
и в този свят изпълнен със самотници,
съм толкова влудяващо единствена
и всеки ден съм толкова различна
че сутрин даже не познавам себе си.
Понякога се плаша от тъгата си,
не вярвам във Великата любов
и зная, че си там и че ме чуваш
понякога се чудя -
как можеш да не ми се сърдиш !?
Душите ни ще се изгубят в тъмното
и с времето ще се намерят пак,
и аз съм сигурна - ще се познаят.
Не зная как се сдържам да не спра да дишам
В живота или се спасяваш, или те спасяват
Ти се спаси ...
А аз останах...
Не се страхувам от живота.
Не се страхувам от смъртта.
И пеперудите в стомаха деградираха
в гъсеници,
разяждащи плътта.
С тропизъм към сърцето.
Бях се научила да живея
с твоите
предимства и недостатъци
...и ги обикнах.
И всеки ден ще се сбогувам с теб,
но пак няма да ми стига...
Един ден
и мен ще ме заровят чиста в земята,
защото обичах...
Няма коментари:
Публикуване на коментар