Ода на лудостта

Виждала съм завистта

под формата на жълт балон

в ръцете на момиче.

С неистови усилия, неумолимо

тя го спука.

И гръмна нейната душа.

Виждала съм и омразата - като стрела

през уцелена птица.

И страхът- като кожа,

попиваща безпочвена почва,

в тъмнина, като в гроб.

Като смърт.

Като грях,

като стрелки без часовник, 

като бряг,

като удар в сърцето ти,

вместо теб, 

вместо мен,

вместо нас,

като прах от лицето на огън...

аз съм тук -

аз съм твоят безлик господар,

аз съм тежка корона,

аз съм свята икона и крах...

точно преди свободата...

И спомен.

Аз съм ярката жертва от минал живот-

на бездушна забравена жрица.

И в предишния свят, не забравяй, любими...

ти беше стрелец, а аз - птица...