Сънят в мечтите се изгуби,
издъхна като пламнал феникс.
Усещам устните му груби,
възкръсват в тихата си древност.
Отпивам самотата с чужда жажда,
не мога да усетя мрака.
От загасената любов - любов се ражда
за тези, които умеят да чакат...
Аз не мога да съдя греха си,
в този свят наобратно реден -
и един ден прекаран без сълзи,
е голяма победа за мен!
Без вятър, даже без копнежи,
затварям очите си и викам,
повдигам счупени крилете си
и падам... падам със усмивка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар