чакането е изкуство
което ако не владееш
истински
се пържиш в собствен сос
както лятото на някоя пейка
в тъжен следобед когато
осъзнаваш че няма да
видиш баба си никога повече
чакала съм хиляда години
правим го през
по-голямата част от живота и
понякога наистина нищо
не се случва
обаче
на кого му пука
обичам
да ми дишаш в гръбчето
Няма коментари:
Публикуване на коментар