Копнежи по белия път

В слепоочията ти пулсира
яростта към моите ръце,
там съм скрила
нещо твое.
Изостряш ме
като писеца
на най-тънкия молив.
Разкъсвам си кожата
и ще се пусна
надолу по хълма,
не ме е страх
да се ожуля,
кръвта ми
пари на твоите устни.