Понякога те чувам как шумиш
отвътре,
стрелки от сълзи и стомана
предизвикват смях
на кубчета.
Когато те помилвам –
падам
в дълбокото мълчание,
ти ставаш кладенец,
но няма как да се удавя,
научих се да плувам
в чувствата.
Когато те отблъсна,
се отравям.
Разтварям се в теб.
Остаряваш.
Намисли си желание
и духай свещите,
преди да ти върна
стрелките назад
и да те счупя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар